Стари Видри - Спининг клуб

Brother DLH

Световно първенство по спининг - Девин 2008

Ето разказите и емоциите на нашите участници в Световното първенство по улов на пъстърва с изкуствени примамки - Девин 2008

Станил ЙотовСтанил Йотов - състезател от отбора

" Първо искам да благодаря от името на целия отбор за подкрепата, която ни беше оказвана и през двата дни. Дето се казва, у дома и стените помагат. Убеден съм, че всеки от вас е стискал палци за отбора и има своя принос към доброто ни представяне.
И така - всичко започна в четвъртък, когато се събрахме в Девин. Преди това бяхме провели подготвителен лагер там в началото на май и имахме някаква представа за какво иде реч. Цандера и Сашо обаче бяха отишли там още седмица по-рано.
Тимът беше в състав: Пацо Бойков, Деян Илиев и Илиян Илиев от Остриетата, Стефан Минчев - Цандера и аз от Стари видри. Треньори на отбора бяха Сашо Пасарелеца и Гошо Гетов от Девин. В щаба бяха още: Любчо Бояджиев от Родопа Смолян, Евгени Бон от Девин и Тошко Костадинов от "Устрем" Михалково. Те стояха зад нас в секторите и даваха указания. По-опитните състезатели като бате Борко Бояджиев, Емил Петрунов и Иван Тотков бяха секторни съдии, но ни помагаха изключително много с консултации, продготовка, примамки и т.н. Това са изключително опитни колеги, с продължителен стаж в пъстървовия риболов. Ето това бяха хората, пряко ангажирани с подготовката отбора и неговото представяне. Ако съм изпуснал някой, да прощава. Тая една група трябваше да се справи със съперниците от 11 други страни - Русия, Чехия, Словакия, Полша, Латвия, Италия, Португалия, Андора, Унгария, Хърватия и Украйна.
В четвъртък се проведе квалификация между мен и Цандера за това кой да играе като титуляр и кой да е резерва. Стефан я спечели, макар че до едно време поддържах огъня и даже водех в някакъв момент, но към края той хвана доста риби на воблер. Знаех, че е в страхотна форма и е по-добре той да започне.
В петък на тренировката водата беше доста мътна и всички отбори се оплакваха, че имат уловени по 1-2 риби. При нас резулртатите бяха много добри - Стефан извади 7 пъстърви, Илиян - 4, а Пацо, Деян и аз по една. Сметнахме, че сме уловили общо 14 риби, което на фона на тоталното безрибие си беше повече от отлично. Разбира се, не се съмнявахме, че в събота нещата ще бъдат други, тъй като за тренировката се пуснаха по 50 кила риба в сектор, а за събота и неделя бяха предвидени по още 100 кила дневно. Това прави по около 500-600 риби в сектор. Секторите бяха дълги по около 350-400 метра, така че рибите не бяха много нагъсто. В петък проведохме последните съвещания. Разбрахме се кой зад кого стои и как се прави рънинг.
Първи манш, събота
Аз трябваше да стоя зад Деян Илиев. Дидо улови две пъстърви в началото и дръпна напред. След това обаче световният шампион Алексей Шанин го мина с 4 риби, а чехът в сектора ни имаше пет. Пак добре, тъй като в съседния сектор другият състезател на Чехия Михал Тихи беше излющил 15 пъстърви за половин час. Във втория манш олаче Дидо влезе в един бързей, където чужденците не ловяха, тъй като или мислеха че няма риба там, или не знаеха как да го изчоплят с блесната. Дидо дръпна оттам 3 пъстърви и завърши втория манш с общо пет риби. Руснакът още го водеше с една, чехът беше дръпнал напред и стана ясно, че ще водим битка за второ място в сектора със Шанин, словенеца и състезателя от Италия. Имаше един от Андора, който също изглеждаше опасен, но предния ден се беше наковал на мотика в ресторанта и го отписахме от сметките.
В третия рунд Дидо дръпна още една риба, в четвъртия - още една, а в петия ги попиля - хвана още три! При финалния сигнал установихме, че дели второ място със словенеца с равен брой риби, а скветовният шампион Шанин е зад него в класирането с една риба по.-малко. Дидо игра страхотно и използвам случая да го поздравя. При това работеше само с блесни и нищо друго.
В останалите сектори нещата също вървяха добре. Най-голямата изненада за деня беше представянето на Пацо Бойков, който беше пречукал всичко живо в сектора си с 11 риби и беше първи. Впрочем това беше едната от двете загуби на състезателите на Чехия в секторите за двата дни. В сектор С Илиян беше завършил шести със седем риби, а в Д Цандера делеше четвърто място с още двама с по пет риби.
Като направихме сметката се оказа, че вървим на трето място и сме пред колоси в дисциплината като Русия, Италия и Латвия например. В техните тимове повечето бяха професионални спинингисти. Ние до един сме аматьори и работим друго: финансов експерт, мениджър, журналист, съдържател на магазин за такъми, а Пацо не го знам кво работи точно в момента. Става въпрос, че не се изхранваме от тая работа за разлика от Балачевцев и Шанин от руския тим например или от повечето от състава на Италия. Така че третото ни място беше невероятна изненада. Руският треньор Чернов дойде при мен и Сашо и ни каза, че ако ги бием и в неделя, ще ни направят шпалир и ще ни ръкопляскат.
Събрахме се на анализ в хотела. Оказа се, че чехите ловят на силиконови примамки - розови, с волфрамови глави. Според мен бяха оттренирали доста добре това нещо и имаха аванс пред съседите си от Словакия. Реши се да вляза да играя на мястото на Илиан, тъй като имам опит с гагалягите. За който не знае - гагаляга е вид силиконова примамка, наподобяваща октопод. Именно с това ловяха онези типове от Прага и Будапеща.
Неделя, втори манш.
Сутринта почна добре - при тегленето на жребия се паднах в сектор В, където предния ден ловеше Деян, а аз му давах акъл отзад. Бях запознат с условията, знаех къде се ловят риби. Реално със същия опит разполагаха латвийците и руснаците, тъй като техният Макартичан беше рънър в същия сектор предния ден.
С Любчо Бояджиев, който ми беше рънър за този ден, се разбрахме да започна да играя като Деян предния ден. Влязох в бокса, където той си улови рибите. Над мен обаче застана руснакът Питерцов, с когото щяхме да се сражаваме днес. Дадоха старт, дръпнах му с една риба, след това той извади три. Двете ги дръпна от моя бокс - подаваше блесната точно на граничата между двата сектора, и рибите в горната част на бокса ми влизата в неговия и кълвяха. Това е много хитра тактика. След това изпуснах две, скъсах две блесни. Слязох надолу в едно бързо течение и хванах още една.
Във втория рунд влязох да ловя в бързея, откъдето всички бягаха. Като тръгна един карък, не си е работа. Първо скъсах още две блесни, след това изпуснах още две риби. Сложих едно Мапсо обаче и с три бързи пъстърви му изравних на руснака. Свършва рунда, гледам на таблото, че се бием с руснака, италианеца и хърватина с по 5-6 риби.
Дойде ми най-сетне ред да избирам първи стартова позиция. Газ към бокс №19! Бях си избрал следните примамки за там - блесната Отрязания нокът, блесна Мепс Комет №3 и розови гагаляги. Старт с блесната Отрязания нокът - удар, хващам! Отзад имах такава невероятна подкрепа, че чак ми идваше да се просълзя. Като се обърнах, видях колеги от нашия клуб, от други клубове, познати, приятели, всички бяха там зад мен и ме подкрепяха. Сменям нокътя с Мепс Комет №3, удар - и тая навън! Слагам гагалягата и почвам да ора с нея по дъното. На второ замятане усешам кълване, засичам и изпускам пъстървата. Нищо, значи силиконките ми работят. Подавам отново, удар, тоя пък рибата е моя. Продължих да редувам силиконки и блесни и налових още една или две риби, не помня вече. Успокоих се, взех да си свирукам любимото ми парче "Кара Кольо седеше..." Край на рунда, събираме се и виждам на таблото, че сме равни с руснака и хърватина, чехът и словакът водят убедително, а италианецът и оня от андора и португалия ни гонят.
Четвърти рунд. Почвам на мястото, където стартирах състезанието, но скъсах две блесни и една гагаляга. Слязох надолу в бързея, хванах една риба. В това време получих нареждане да спринтирам към бокс №19, тъй като бил свободен. Изнесох се като диво прасе. Надърпах две бързи пъстърви и взех да дразня хърватина, който ловеше в бокс №20. Той ми каза, че ще ме хвърли във водата.
Край на рунда. Събираме се на таблото и виждам, че водя на Питерцов с две риби! Имам 13, а той е само с 11. Вървя трети, но предстои решаващ последен рунд.
Тука направих грешка с избора на място. Трябваше да избирам бокс трети. Вместо да изчакам руснака и да се лепна за него, направих глупостта да се поблазня дали не мога пак да вляза да ловя в бокс №19. Това стана така: първи избираше оня от Андора и отиде някъде надолу. Втори тръгна италианецът и се насочи към бокс №19. Той е на около 100 метра от мястото, където стартирахме. По регламент ни пускат един след друг през 25 секунди. Борката каза Старт!, и гледам, че италианецът е на не повече от 50 метра. така спринтирах, че си нямате на представа! Настигнах го и влетях като диво прасе в бокс №19 точно преди него. Оня се развика, стана олелия. Съдията обаче ми каза, че трябва да му освободя бокса, тъй като ми дали сигнал за старт на 20-ата, а не на 25-ата секунда. Не подозирали, че мога да спринтирам така, хем италианчето беше младеж на половината на годините ми дето се казва. Застанах в №20, взех да ровя по дъното, ама нанай. Италианецът засече една риба, само че я изпусна и отзад го поздравифха с бурни овации. Тръган надолу, влязох в бокса и веднага улових една пъстърва с гагалягата. След това сложих Отрязания нокът, скъсах го в някакъв камък на дъното и тогава играта за мен завърши. В това време отдолу съобщиха, че руснакът дърпнал три риби и вървим наравно. Вече нямаше време да се местя към него, затова останах да ора в №19 със силикона, а пред това време Питерцов извадил още три риби и така му станаха 17 срещу 14 за мен.
В крайна сметка в секторното класиране се наредихме - чехът, словенецът, Питерцов, аз, и след това италианецът, хърватинът и т.н. Казах си, че ще си изгриза пръчката, ако тая загубена точка от руснака вземе че провали отбора. Все пак бях доволен, че се класирах преди италеанеца, хърватина и останалите. Тва ми беде първо участие на световно и от мен не се очакваха чудеса, по-скоро задачата ми беше да опддържам огъня и да не потопя отбора.
В тва време се отчитаха резултатите в другите сектори. В сектор С Пацо беше назад, ама и руснакът не беше цвете за мирисане. В А Деян беше осми, ама руснакът вървеше десети, тъй че имахме две точки аванс. И тогава от сектор Д дойде щастливата вест, че бат Стефан Цандермейде е пречукал руснаци, муснаци и дели второ място със словенеца. Наплюнчихме химикалките, сметнахме как става класирането и УРААААА - ТРЕТИ СМЕ!!! Трети в света е повече от отлично постижение, тъй като никой не ни броеше в тройката. Пред нас са само чехите и словаците, зад нас остана отбор като Русия.
Изводите ми от световното са:
1. Мепс си остава блесна №1 квото и да разправят. Поне за река като Въча.
2. Гагалягите работят добре, но трябва да се направят разработки за риболов с тях в различните речни места и релеф на дъното......."

ZanderСтефан Минчев - Zander - състезател от българския отбор

" БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ

Тази дума ми кънти из главата и не само в моята…Думата “България” се чуваше навсякъде, чуваше се от устата на съперниците, гръмко прорязваше бученето на реката, ....кънтеше на площада в Девин, носеше се из въздуха на Родопа планина….
Отбора имаше хъс, имаше дух, имаше настроение…… и най-вече можеше да лови риба. Отборът на България показа на всички, че ако състезанието беше само на блесна и воблер, нямаше кой да ни бие. Чехите и словаците ловяха предимно на силикон, руснаците на мини блесни, а италианци и поляци, така и не намериха верния път. Латвия и Хърватия и Украйна също бяха силни противници, затрудниха ни и португалци, унгарци и андорци. Всеки беше дошъл да покаже какво умее, всеки се бореше да защити честта на страната си.

Искам да изразя своето признание и благодарност към всички, които ни подкрепяха и вярваха в нас. Без вашата помощ и подкрепа нямаше да успеем. Шапка ви свалям.

Благодаря на Сашо, Колето, Видаликса, Смог, Ицо, Милен, Ели, Ицо Трайков, на бай Иван Тотков, на Борето и Любчо от Смолян, на Гецата, Тошко, Кольо, Евгени от Девин. Благодаря на Стоил Костов, Христо Михайлов, Ивайло Христов, на Емо, Румил, на Найден и на всички останали, чиито имена не мога да изредя тук, защото трябва да пиша до довечера….

Състезанието беше трудно и много оспорвано. Всички момчета от отбора се бориха мъжки, играха достойно и с голяма мотивация. Браво на всички, това се казва отбор!
Аз се паднах в сектор Д и двата дни. На тренировката така и не успях да отида да го видя. Лових в другите три сектора, защото не достигна времето. В сектор Д запомнящото се можеше да се обобщи с Wellcome to the hell - нито едно дърво край брега, жега, яко камънаци и трудни риби. Хвана се и най-малко риба от цялото трасе. Сектора беше и най-дълъг като метраж...
Лош жребии имах през първия ден и успях да стигна до четвърто разделено място. И това беше добре, защото чехи, поляци и словаци не ме пуснаха да хвърлям в местата, където се извади повечето риба. Рибите си ги улових в бързеите, близо до отсрещния бряг. Играх с Максим Балачевцев, едно от големите имена в руския спининг и завършихме наравно. Първата ми риба беше балканка около 32-33 см. Извадих още 4 американки от бързея. Последната риба ми си откачи в последната минута, докато я вадех от 20 метра дистанция…Бяхме дръпнали на Русия с една точка от първия ден. Бяхме трети и беше ясно, че на следващия ден ще се борим със словаци и руснаци за влизане в тройката. Пък и руснаците имаха да защитават титла от предишното първенство...

Вечерта в хотела казах на бат Стан – “утре отиваме на реката и - никаква милост. Няма да им се даваме”…Поздравявам го за представянето, както и всички останали от отбора.
Сутринта станах рано, навих си ново влакно на шпулите, заточих повечето тройки, прегледах отново и отново всички примамки за изпилени контри. Много се бях нахъсал, но и бях страшно спокоен. Щях да играя в същия сектор, при камъните, слънцето и жегата. Обаче познавах местата.
Втория ден също се паднах с Максим. Един много интелигентен и опитен състезател. Паднах се и с Андреа Феро от италианците, който има две втори места индивидуално от шампионатите през 2005 и 2006 г. Избирах последен и предпоследен в първите два манша. Отново лош жребии, но това е част от състезанието…Полякът, словакът и Максим ми поведоха със 7 на 3 риби още в първия манш. Викам си – моята сила е в бързеите, там който влезеше, или късаше блесни, или не хващаше риба. Пък и в горната част на сектора не ме пускаха да вляза. Избираха места преди мен и ми оставаха свободни два бокса в бързеите. Започнах в бързея и в първия манш, там завърших и в последния. Успях да извадя 14 пъстърви /11 на блесни, 2 на воблер и 1 на силикон/. Чехът ме победи само с една риба и трепереше до края дали няма да го изравня. След мен останаха словакът, украинецът и италианецът с 12, а Максим от Русия извади 10 пъстърви. Следваха още няколко души с по 2-3 риби, а последните в сектора имаха по 1 риба.…

В четвъртия манш, латвиецът освободи единия бокс на бързея и аз - газ, газ, успях да вляза там. Латвиецът нищо не извади, макар че го облови повече от 20 минути. Слагам блесна № 3 и на третото хвърляне - жесток удар. Рибата поведе надолу по течението и ка то я видях каза само на Сашо, който беше зад мен – “гледай кво чудовище закачих”. В тоя момент чудовището скочи идин метър над водата….Балканка, невероятно красива златна риба между 55 и 60 санта. Бях с 0,16 мм и трудно я задържах, разви ми няколко метра аванс и влезе в бързея. Оттам не можах да я изкарам повече от 2 минути. Направи още един скок към метър над водата. Скочиха хора с камери и фотоарапати. Почнах да стягам аванса и да я прикарвам към себе си. Наближа на около 2 метра от мен. Невероятна, дебела риба. Красота. Викам на съдията – "не се приближавай, за да не я изплашиш".
Съдиите бяха с едни много пънкарски, ярки жилетки и се виждаха и от Космоса…Нямах и много време, защото знаех, че всяка минута на състезанието е ценна. Не бивше да се бавя….Позатегнах аванса и опотах да поведа рибата към кепа. Тя се обърна и резна със 100 км към бързея.
Линия та се охлаби и помислих, че е скъсала. Не…. Беше счупила едната кука на тройката!!! Тройка на блесна № 3! Уникална риба, която излезе победител. Красота… Невероятна тръпка и чудовищна доза адреналин….Ако не беше на състезание, щях да я мъча повече време и сигурно щях да я уморя и кепчосам. Обаче сега бързах, нямаше време да я мотая из бързеите. Уникална риба, вечерта след състезанието италианецът и латвиецът показва с ръце каква риба съм борил на останалите съперници - според думите им цели 5 минути…Тръпката беше невероятна!.
През втория ден успяхме да бием Русия с няколко точки разлика. Назад в класирането станаха поляци и италианци. Хърватите играха сърцато, а и латвийците се бориха мъжки. Особено добро впечатление ми направиха украинците - много силни спортисти и чудесни хора.
В заключение лично за себе си мога да кажа, че не съм се съмнявал, че ще вземем медал, само не знаех с какъв цвят щеще да е той. Трето място в света по спининг риболов е добро постижение, защото след нас останаха отбори, които са били по няколко пъти световни шампиони, като Русия, Полша, Италия…."

Българите в Девин 2008

 

Сашо ПасарелскиАлександър Динев - капитан на българския отбор

Няма какво ново да добавя след подробното представяне от Станил и Стефан, освен отново да Благодаря на всички приели присърце борбата на отбора за добро представяне. Без тях и координираната и навременна информация, която получавахме, едва ли щяхме да се ориентираме навреме в обстановката. Благодаря Ви Приятели! 


По моему истината за отличното представяне на отбора беше именно в ОТБОРА. На трасето не играеха Видри и Остриета, а БЪЛГАРИ, нахъсани с цената на всичко да защитят домакинството на страната ни на това първенство. Летвата е вдигната високо и можем да гледаме само напред и нагоре. 
"Сговорна дружина - планина повдига!" 
Поздрави на всички и успех в предстоящите състезания. 


...... Снимки от световното първенство Девин 2008 можете да видите в галерията на ск "Стари видри"

назад