Стари Видри - Спининг клуб

Brother DLH

назад

Риболов на хищник от лодка

Не винаги тактиката "колкото по-далече от брега - толкова повече риба" е ефикасна.

Риболовът на хищници от лодка е много ефективен, тъй като има възможност да се достигнат места и участъци от водоема, които са недостъпни при замятане от бреговата ивица. Големите екземпляри от всички видове хищни риби са много подозрителни и наплашени, избягват бреговете и се придържат именно в дълбоки и труднодостъпни места в откритите части на водоемите. Те напускат тези места предимно през нощта при хранене, но смилат плячката си, завръщайки се в своите леговища. Нощният риболов у нас е забранен от Закона и това прави улова на тези едри хищници през деня почти невъзможен без наличието на лодка. Дълги години у нас се разрешаваше риболов с помощта на лодка само за Черно море и река Дунав. Във вътрешните водоеми той беше абсолютно забранен. През април 2001 г., след обнародването на Закона за рибарството и аквакултурите, любителите на риболова с облекчение откриха, че текстове, ограничаващи употребата на лодка, в Закона няма. Така че използването на лодка за любителски риболов в нашите водоеми в момента не е забранено, но в близко бъдеще предстои второ четене в Парламента на Закона за рибарството и аквакултурите. Засега се знае, че в проектозакона не са залегнали промени в това отношение и едва ли се очакват изменения.

Риболовът на хищници с лодка през есента в стоящи води зависи от особеностите на водоема, от доброто познаване на перспективните райони, в които се концентрират рибите, и от подготовката на риболовеца. Подходящата за сезона техника, тактика, правилното построяване на линията и усетът към използваните примамки са гаранция за успех. По принцип през студените ноемврийски дни повърхностните слоеве на водата са вече охладени и рибата се отдръпва в дълбоките части, придържайки се близо до дъното, където водата е все още по-топла. Дребните рибки също не щъкат по плитчините, а се стремят да се предпазят от хищниците, укривайки се от погледа им. Огладнелите костури, бели риби и щуки атакуват стръвно всяка потенциална плячка, изпречила се пред погледа им. Това не значи, че е "фасулска работа" да бъдат уловени, тъй като първо трябва да бъдат открити техните местообитания.


Тактика на риболова

За да бъде открит пасаж с костури, рибата трябва да се търси. Същото важи и за намиране на стоянките и на другите хищници, които са активни в този сезон - бялата риба и щуката. Ако се задържим цял ден на едно място с надеждата, че рибата все ще мине край нас, няма да имаме голям успех, а може да си останем и пълно капо. Обикновено времето, което е необходимо да установим дали на избраното място има костури, е не повече от 15-20 минути. Костурът бързо напомня за себе си, ако го има, и няма да се налага да скучаем. Все пак трябва да се има предвид, че при пускане на котвите на дъното, ако там има риба, тя се плаши и трябва да измине известно време преди да се осмели да се завърне. Ако няма индикации за кълване на костур до половин час, е добре да потърсим друго място. Ако сме тръгнали за по-едри хищници, можем да удължим периода, в който очакваме първото кълване, но все пак всичко е редно да бъде в някакви разумни граници. Трудно се открива рибата в непознат водоем, без да се познава дънният релеф, особеностите на различните участъци и предпочитанията на хищниците. В такива случаи се прибягва към по-динамичен риболов, с по-честа смяна на местата и "преслушване" на придънния воден слой с различни видове примамки. Тук за добрата слука важна роля играе опитът и рутината на риболовеца, а също и късметът.

Когато сме на познат водоем, нещата изглеждат по-лесни. С лодката се придвижваме до място, за което знаем, че държи риба, и се закотвяме с две котви. Това се прави с цел да не се измества лодката при течение или вятър. Тежестта на котвите трябва да бъде достатъчна, че да задържа плавателния съд на едно място и същевременно да не е прекалено голяма, за да може котвата да се изважда без особени усилия. Желателно е котвите да се привързват към носа и кърмата на лодката. Така тя няма да се върти при всеки повей на вятъра в една или друга посока.

Не винаги тактиката "колкото по-далече от брега - толкова повече риба" е ефикасна. На водоеми, които имат стръмни и скалисти брегове и по-сериозна дълбочина в близост до брега, можем да очакваме кълване на хищни риби именно в тези райони. Обичайно подходящи укрития има около всички зони с преходи от плитко към дълбоко, дънни ями, дупки, прагове и подводни възвишения. Хищните риби избират места за засади или в началото и края на дънните ями и тяхната периферия, или на склоновете на подводните възвишения. Други предпочитани техни убежища са струпани камъни, скали и коренища по дъното. Естествено е, че тези места са перспективни от гледна точка на шансове за повече кълване, но там се късат и повече блесни, воблери и силиконови рибки, които стават пленници на коварните закачки.


Техника на риболова

През студения сезон рибата се концентрира предимно около дънния слой и именно там трябва да се търси. Затова независимо дали ще изберем риболов с жива или мъртва рибка, отвесна блесна, потъващ воблер или туистер, стръвта трябва да е подадена на дъното или на малка височина над него. Ако предпочетем изкуствена примамка, бързото й водене в студената вода е грешно и неоправдано. Практиката показва, че бялата риба и щуката по принцип не се нахвърлят на бързодвижеща се плячка, а предпочитат ранена, болна или умираща рибка, за улавянето на която биха изразходвали по-малко енергия. Съобразявайки се с този факт, движенията на примамката трябва да напомнят тези на болна, бавнодвижеща се или падаща към дъното умираща рибка. Идеална в такива случаи се оказва отвесната блесна, която при падане към дъното извършва къси, насечени и планиращи движения встрани. Подходящи за целта са и туистерите с утежнени глави, а също и силиконовите рибки (наричани още шадове или рипери). С успех в дънния слой може да се лови още с кастмастер, пилкер или потъващ воблер.

При капризно и вяло кълване от страна на хищниците е редно да се ориентираме и към по-малки по размер примамки. Правилото "голяма примамка - голяма риба" не винаги се оказва работещо, особено когато сме попаднали на сити, лениви и пасивни бели риби или щуки. Точно тогава можем да излъжем едър екземпляр от тези хищници на дребна костурска блесничка или живо рибе.

По отношение на цвета на изкуствените примамки "железни закони" и точни правила няма - никога не се знае какъв цвят ще предпочете хищникът. Всичко е въпрос на моментен избор и предпочитания от страна на рибата. Все пак цветът е от значение на дълбочина до 6-7 метра при бистра и добре осветена вода. В такава среда рибата проявява предпочитания към определен цвят, тъй като го отличава от останалите.Тогава хищникът може да прояви избирателност към червено, златисто, зелено или жълто. В тази връзка е добре да разполагаме с по-богат набор от различни разцветки и размери примамки, изработени от метал, силикон или балсово дърво. В редица изследвания на зрението на рибите е установено, че при по-сериозни дълбочини (над 10 метра) всички цветове се възприемат в черно и бяло, така че в какви нюанси е воблерът или блесната, тук е без особено значение.


Оборудване и екипировка

Ако при търсене на по-дребни по размери хищници се избере риболов на спининг, е желателно да се подбере пръчка с бърз строй и чувствителен връх. Тя идеално пасва на играта и воденето на по-дребните и леки примамки до 5-8 грама. За по-ръстови екземпляри костур, бяла риба или щука можем да ползваме и по-солидна пръчка, която да е подходяща за примамки с тегло 15-20 грама. Спининговата макара също трябва да бъде подбрана според акцията, строя и дължината на пръчката и да не се получава дисбаланс на целия такъм. За пръчка с върхова акция и бърз строй с дължина около 2,10-2,40 м е желателно макарата да не надвишава тегло от 250 г. За пръчка с дължина над 2,40 м и тежест на изхвърляне 20-50 г подходящата макара има тегло около 300-320 г. Влакната за дребните примамки е задължително да са по-фини - от порядъка на 0,16 или 0,18 мм монофил. При очаквани по-едри екземпляри и употреба на по-тежките примамки можем да се подсигурим с монофилни линии от 0,22 до 0, 28 мм.

В лодката е добре да разполагаме със здрав и сигурен кеп, който при улов на по-прилична риба ще ни бъде верен помощник. Също така е важно да имаме под ръка някаква осигурителна екипировка за всеки случай. Спасителните жилетки, които се предлагат в последните години на пазара, са идеално решение - те са компактни, леки и надеждни. В случай на възникнал инцидент в студената вода те са сигурна гаранция за безопастността ни. Подценяването на опасностите при риболов с лодка е лош съветник и досега в практиката има множество случай на нелепи инциденти именно по тази причина. Затова в заключение ще си позволя да дам един съвет: хора, прекалили с алкохола, е по-добре да останат на брега или в автомобила, но не и да се качват в плавателните съдове. Така и нашият излет ще е по-приятен и лишен от неприятни емоции.

 

 " Материалите /статиите/ са защитени от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Използването им в цялост или на части, без разрешението на автора е забранено." 


/Стефан Минчев/

назад